biberona (Мартина Кирилова)
34 559
30 may 2008, 19:02

Понякога... 

  Poesía » Filosófica
1352 0 10

Детето си сега приспива

в бебешката люлка с балдахин.

Със сълзи на очи го милва,

че то е дар от нейния любим...

 

Тя сама ще го отгледа,

всичко нужно ще осигури,

за да помни то с добро баща си -

щастлив да расне скъпият й син.

 

Далеч е той сега и нивга няма да се върне,

но знае тя, че той ги пази зорко -

там отгоре,

дето гледа ги от небосвода син... 

 

Понякога играе си съдбата -

с любовта, с човешките души,

но не винаги е хубав пътя, дето

всички трябва да вървим.

 

Отнет й бе мъжът, и бащата на детето,

но това е орисия, дето някой пише от небето.

Няма вече да скърби, че нейната задача смелост иска!

От днес ще се усмихва само, а мъката - в сърцето ще притиска!

 

© Мартина Кирилова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми хареса!!!
  • Чудесен стих Мартина!
    Нека силата и любовта бъдат с нея!
    Поздрави!
  • натъжи ме...понякога съдбата е жестока...
    прегръщам те с обич, мила Мартина.
  • Тежък, впечатляващ стих!!!
    Поздравления, Марти!
  • Поздравявам те за стиха! Колкото силно, толкова и тъжно. Наистина докосва сърцето. Прегръщам те!
  • Силно!
    Поздрави!
  • Наистина много силен стих.Поздрави!!!
  • Много силно и невероятно тъжно!Браво на теб!Прегръдки и поздрави!
  • Много силен и много тъжен стих, мила Марти!Понякога животът ни отнема това, което най-много обичаме, без да ни пита!Такива майки са не една и две на този свят и аз също се прекланям пред смелостта и силната им воля! Поздрав и прегръдка от мен!
  • Поклон пред силната жена!!!Поздрави!!!Силен стих!!!
Propuestas
: ??:??