6 mar 2009, 21:30

Понякога е трудно

  Poesía » Otra
1.2K 0 9

Понякога е трудно да живеем,

вървим, но сякаш в омагьосан кръг.

Понякога опитваме се да се смеем,

но всъщност опит е да оцелеем.

 

Не вярвам във измислени неща,

не вярвам във изкуствени слънца!

Или си жив и газиш във реалността,

или... потъваш бавно в бездната!

 

И все пак се усмихвай на тъгата ведро,

понякога и тя ни е любима.

В живота не всичко се поднася щедро,

а с малко трудност извоювай свободата тъй...

необходима!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Подкрепям те затова че всичко моментно трябва да се запечатва-това е една идея, едно зрънце от което понякога порастват чудесни неща! Зем.
  • Благодаря
  • прочетох ти и този коментар
  • Не ми пука ли...кога и къде съм казала това,а и не е необходимо да се заяждаме,публикувано е,защото както вече казах,исках да споделя душевното си състояние а не безразличие към живота!!!Понякога не е задължително в даден стих да има рима непременно,ноо....ти вече си решил
  • ок
    а тогава как се римуват - бездната и - реалността
    ама щом за нищо не ти пука
    що на мен да ми пука
    и изобщо какъв и смисълът да го публикуваш

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...