6.03.2009 г., 21:30

Понякога е трудно

1.2K 0 9

Понякога е трудно да живеем,

вървим, но сякаш в омагьосан кръг.

Понякога опитваме се да се смеем,

но всъщност опит е да оцелеем.

 

Не вярвам във измислени неща,

не вярвам във изкуствени слънца!

Или си жив и газиш във реалността,

или... потъваш бавно в бездната!

 

И все пак се усмихвай на тъгата ведро,

понякога и тя ни е любима.

В живота не всичко се поднася щедро,

а с малко трудност извоювай свободата тъй...

необходима!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Подкрепям те затова че всичко моментно трябва да се запечатва-това е една идея, едно зрънце от което понякога порастват чудесни неща! Зем.
  • Благодаря
  • прочетох ти и този коментар
  • Не ми пука ли...кога и къде съм казала това,а и не е необходимо да се заяждаме,публикувано е,защото както вече казах,исках да споделя душевното си състояние а не безразличие към живота!!!Понякога не е задължително в даден стих да има рима непременно,ноо....ти вече си решил
  • ок
    а тогава как се римуват - бездната и - реалността
    ама щом за нищо не ти пука
    що на мен да ми пука
    и изобщо какъв и смисълът да го публикуваш

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...