6.03.2009 г., 21:30

Понякога е трудно

1.2K 0 9

Понякога е трудно да живеем,

вървим, но сякаш в омагьосан кръг.

Понякога опитваме се да се смеем,

но всъщност опит е да оцелеем.

 

Не вярвам във измислени неща,

не вярвам във изкуствени слънца!

Или си жив и газиш във реалността,

или... потъваш бавно в бездната!

 

И все пак се усмихвай на тъгата ведро,

понякога и тя ни е любима.

В живота не всичко се поднася щедро,

а с малко трудност извоювай свободата тъй...

необходима!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Подкрепям те затова че всичко моментно трябва да се запечатва-това е една идея, едно зрънце от което понякога порастват чудесни неща! Зем.
  • Благодаря
  • прочетох ти и този коментар
  • Не ми пука ли...кога и къде съм казала това,а и не е необходимо да се заяждаме,публикувано е,защото както вече казах,исках да споделя душевното си състояние а не безразличие към живота!!!Понякога не е задължително в даден стих да има рима непременно,ноо....ти вече си решил
  • ок
    а тогава как се римуват - бездната и - реалността
    ама щом за нищо не ти пука
    що на мен да ми пука
    и изобщо какъв и смисълът да го публикуваш

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...