7 dic 2013, 19:58

Понякога, когато те обичам

892 0 10

                                       

 

                             Понякога, когато те обичам,

                             реката в мене помътнява

                             и виждам как дълбокото пресича

                             една жена... и нежно полудява...

 

                             Върви в дълбокото и не поглежда

                             красивите, заспали риби,

                             в косата ù е бухнала надежда,

                             прихваната с блестящи фиби...

 

                             Върви в дълбокото и пренебрегва

                             течения... водовъртежи...

                             А на брега върбите потреперват

                             от спомените, хванати във мрежи...

 

                             Понякога, когато ме обичаш,

                             морето в теб запазва тишина,

                             за да дочуеш как към тебе тича 

                             една – съблякла болката жена!

 

 

        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...