Понякога, когато те обичам
Понякога, когато те обичам,
реката в мене помътнява
и виждам как дълбокото пресича
една жена... и нежно полудява...
Върви в дълбокото и не поглежда
красивите, заспали риби,
в косата ù е бухнала надежда,
прихваната с блестящи фиби...
Върви в дълбокото и пренебрегва
течения... водовъртежи...
А на брега върбите потреперват
от спомените, хванати във мрежи...
Понякога, когато ме обичаш,
морето в теб запазва тишина,
за да дочуеш как към тебе тича
една – съблякла болката жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
