26 jul 2014, 14:52

Понякога мечтая...

  Poesía
992 0 7

Понякога мечтая да съм среща

на двама млади, влюбени, добри.

Да чувствам как телата им горещи

се сливат до предел - че чак боли...

Понякога мечтая да съм поглед 

на някой старец, всичко преживял,

и чакайки последния си полет,

все още да очаква младостта.

Понякога мечтая да съм цвете,

откъснато, дарено с топлота

на майката, отгледала детето,

дарила всичко - само не тъга...

Понякога мечтая да съм обич.

И търсена, и гонена дори.

Мечтая да съм миг - стаен и молещ.

Да бъда храм, покръстил еретик.

Понякога мечтая да съм прошка.

Поискана и дадена с любов.

Мечтая да съм пламък, да докосвам,

да паря и да топля, като стих.

 

Понякога мечтая и мечтая...

Загубил смисъл, търся светлина.

Не знам какво след мене ще оставя...

Но мога да мечтая за това.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валдемар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...