26 jul 2014, 14:52

Понякога мечтая... 

  Poesía
720 0 7

Понякога мечтая да съм среща

на двама млади, влюбени, добри.

Да чувствам как телата им горещи

се сливат до предел - че чак боли...

Понякога мечтая да съм поглед 

на някой старец, всичко преживял,

и чакайки последния си полет,

все още да очаква младостта.

Понякога мечтая да съм цвете,

откъснато, дарено с топлота

на майката, отгледала детето,

дарила всичко - само не тъга...

Понякога мечтая да съм обич.

И търсена, и гонена дори.

Мечтая да съм миг - стаен и молещ.

Да бъда храм, покръстил еретик.

Понякога мечтая да съм прошка.

Поискана и дадена с любов.

Мечтая да съм пламък, да докосвам,

да паря и да топля, като стих.

 

Понякога мечтая и мечтая...

Загубил смисъл, търся светлина.

Не знам какво след мене ще оставя...

Но мога да мечтая за това.

 

© Валдемар Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??