Понякога мечтая...
Понякога мечтая да съм среща
на двама млади, влюбени, добри.
Да чувствам как телата им горещи
се сливат до предел - че чак боли...
Понякога мечтая да съм поглед
на някой старец, всичко преживял,
и чакайки последния си полет,
все още да очаква младостта.
Понякога мечтая да съм цвете,
откъснато, дарено с топлота
на майката, отгледала детето,
дарила всичко - само не тъга...
Понякога мечтая да съм обич.
И търсена, и гонена дори.
Мечтая да съм миг - стаен и молещ.
Да бъда храм, покръстил еретик.
Понякога мечтая да съм прошка.
Поискана и дадена с любов.
Мечтая да съм пламък, да докосвам,
да паря и да топля, като стих.
Понякога мечтая и мечтая...
Загубил смисъл, търся светлина.
Не знам какво след мене ще оставя...
Но мога да мечтая за това.
© Валдемар All rights reserved.
