Понякога мечтая...
Понякога мечтая да съм среща
на двама млади, влюбени, добри.
Да чувствам как телата им горещи
се сливат до предел - че чак боли...
Понякога мечтая да съм поглед
на някой старец, всичко преживял,
и чакайки последния си полет,
все още да очаква младостта.
Понякога мечтая да съм цвете,
откъснато, дарено с топлота
на майката, отгледала детето,
дарила всичко - само не тъга...
Понякога мечтая да съм обич.
И търсена, и гонена дори.
Мечтая да съм миг - стаен и молещ.
Да бъда храм, покръстил еретик.
Понякога мечтая да съм прошка.
Поискана и дадена с любов.
Мечтая да съм пламък, да докосвам,
да паря и да топля, като стих.
Понякога мечтая и мечтая...
Загубил смисъл, търся светлина.
Не знам какво след мене ще оставя...
Но мога да мечтая за това.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валдемар Всички права запазени
