Понякога по пръстите ми ....

Poesía » Verso libre, Otra

1.1K 4 4

Понякога чувствам душата си като наритано улично псе,

свито и треперещо в ъгъла на улицата.
Същата тази улица, с безброй затворени врати.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Елка (Елка Тодорова)

Понякога всички се чувстваме така! Поздравления!

2018-08-09T22:37:22+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Превъзходни редове. Поздравление!
Не успях да съзра никаква връзка между тях и текста от цитирания линк:

https://otkrovenia.com/bg/stihove/661c5d1b

В него става дума за някакво "бездомно сърце", което "кучкарите" биха могли да заловят /при желание за подобен лов от тяхна страна/. В настоящия текст става дума за душата /а не за сърцето/ и тази душа е оприличена на

"наритано улично псе, свито и треперещо в ъгъла на улицата",

улицата с "безброй затворени врати"!!!

2018-08-05T11:19:12+03:00
Solas (Иван)

Да, Наде.

2018-08-04T11:25:19+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

https://otkrovenia.com/bg/stihove/661c5d1b

2018-08-04T11:07:49+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0