Aug 4, 2018, 10:19 AM

Понякога по пръстите ми ....

1.1K 4 4

Понякога чувствам душата си като наритано улично псе,

свито и треперещо в ъгъла на улицата.
Същата тази улица, с безброй затворени врати.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Comments

Comments

  • Понякога всички се чувстваме така! Поздравления!
  • Превъзходни редове. Поздравление!
    Не успях да съзра никаква връзка между тях и текста от цитирания линк:

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/661c5d1b

    В него става дума за някакво "бездомно сърце", което "кучкарите" биха могли да заловят /при желание за подобен лов от тяхна страна/. В настоящия текст става дума за душата /а не за сърцето/ и тази душа е оприличена на

    "наритано улично псе, свито и треперещо в ъгъла на улицата",

    улицата с "безброй затворени врати"!!!
  • Да, Наде.
  • https://otkrovenia.com/bg/stihove/661c5d1b

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...