Споменът гневно забива пета
в мъничкия механизъм зад гърдите ѝ.
Все по-трудно се диша след всяка щета...
Все по-бавно се движат стрелките...
Все по-мъничка става всяка доза морфин,
която цедеше от очите му влажни.
Все по облачен ставаше погледът син.
А лицето му – все по-миражно.
Все по-лепкави стават целувките, сякаш
мазна плесен по устните сляти избива.
Ала с дъх притаен тя отровата чака
и дълбоко във свойто сърце я попива. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse