Понякога просто така се умира

Feb 18, 2017, 2:08 PM

Понякога просто така се умира

Poetry

475 1 3

Споменът гневно забива пета
в мъничкия механизъм зад гърдите ѝ.
Все по-трудно се диша след всяка щета...
Все по-бавно се движат стрелките...
Все по-мъничка става всяка доза морфин,
която цедеше от очите му влажни.
Все по облачен ставаше погледът син.
А лицето му – все по-миражно.
Все по-лепкави стават целувките, сякаш
мазна плесен по устните сляти избива.
Ала с дъх притаен тя отровата чака
и дълбоко във свойто сърце я попива.
Понякога просто така се умира...
На забавен каданс... В нямо кино.
Без да свири небето на плачеща лира.
И без свойто тържествено расо – във синьо.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

sauronboab (Борислав Ангелов)

2017-02-18T19:50:16+02:00

И това понякога е най - тъжно от всички.
ZamDirector (Jane Doe)

2017-02-18T19:47:35+02:00

Дали-Или!Все тая
Благодаря,Сис!
Plevel (Силвия Илиева)

2017-02-18T15:10:36+02:00

Понякога точно така... трябва да се пише!
Докосваш!