Feb 18, 2017, 2:08 PM

Понякога просто така се умира

  Poetry
704 1 3

Споменът гневно забива пета
в мъничкия механизъм зад гърдите ѝ.
Все по-трудно се диша след всяка щета...
Все по-бавно се движат стрелките...
Все по-мъничка става всяка доза морфин,
която цедеше от очите му влажни.
Все по облачен ставаше  погледът син.
А лицето му – все по-миражно.
Все по-лепкави стават целувките, сякаш
мазна плесен по устните сляти избива.
Ала с дъх притаен тя отровата чака
и дълбоко във свойто сърце я попива.
Понякога просто така се умира...
На забавен каданс... В нямо кино.
Без да свири небето на плачеща лира.
И без свойто тържествено расо – във синьо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jane Doe All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...