ZamDirector (Jane Doe)
74 508
18.02.2017 г., 14:08 ч.

Понякога просто така се умира 

  Поезия
482 1 3

Споменът гневно забива пета
в мъничкия механизъм зад гърдите ѝ.
Все по-трудно се диша след всяка щета...
Все по-бавно се движат стрелките...
Все по-мъничка става всяка доза морфин,
която цедеше от очите му влажни.
Все по облачен ставаше  погледът син.
А лицето му – все по-миражно.
Все по-лепкави стават целувките, сякаш
мазна плесен по устните сляти избива.
Ала с дъх притаен тя отровата чака
и дълбоко във свойто сърце я попива.
Понякога просто така се умира...
На забавен каданс... В нямо кино.
Без да свири небето на плачеща лира.
И без свойто тържествено расо – във синьо.

© Jane Doe Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??