ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
1 ago 2011, 8:34

Понякога разхождам се нощем 

  Poesía » Otra
489 0 2

 

 

Понякога разхождам се нощем,

понякога - само не спя

и тогава ръката ми иска

да рисува вечни неща.

Онези, които омайват

и променят хорски съдби,

но които жестоко напомнят:

- Не си млад вече ти!

 

Защо младостта не е вечна,

а старостта да не свършва за миг?

Защо късно виждаш човека

и е глупост чувство да сподели?

Щом на теб остава ти малко,

няма значение твоята цена,  

за докосване би дал всичко,

без някой да има за нещо вина.  

 

Животът мълком продължава

все такъв, до болка познат –

псета мълчат, хората лаят,

просяк сънува топъл креват.

 

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??