Понякога разхождам се нощем
Понякога разхождам се нощем,
понякога - само не спя
и тогава ръката ми иска
да рисува вечни неща.
Онези, които омайват
и променят хорски съдби,
но които жестоко напомнят:
- Не си млад вече ти!
Защо младостта не е вечна,
а старостта да не свършва за миг?
Защо късно виждаш човека
и е глупост чувство да сподели?
Щом на теб остава ти малко,
няма значение твоята цена,
за докосване би дал всичко,
без някой да има за нещо вина.
Животът мълком продължава
все такъв, до болка познат –
псета мълчат, хората лаят,
просяк сънува топъл креват.
© Вили Тодоров All rights reserved.
