Понякога ще си ми спомен
Понякога ще ми напомняш
онзи топъл дъжд,
измил до блясък
калния прозорец,
във който се оглеждаше
света, а ние бяхме
птици - в полет.
Понякога ще ми напомняш
светлинка - от слънцето
бе лъч. Отронен.
Но не усетих -
бързо притъмня,
на мрака стана роб,
придворен.
Понякога ще ми напомняш
лунна нощ,
разляла топла,
нежна тишина.
И само някакви щурци
засвирваха романс.
Любовен.
И сигурно ще ми напомняш
две очи - бездънни,
ала искрени и топли,
които прашна буря
изличи, а пясъкът
във тях е пуснал
жилав корен.
И сигурно ще ми напомняш
две ръце, преплетени
в безкрайност с
мойто тяло.
Но ги отсякоха,
а и до днес кърви
топорът -
в адския ти огън.
...
Понякога...
Ще си ми
само спомен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
