Nov 23, 2013, 10:20 PM

Понякога ще си ми спомен 

  Poetry » Other
830 0 8

Понякога ще ми напомняш

онзи топъл дъжд,

измил до блясък

калния прозорец,

във който се оглеждаше

света, а ние бяхме

птици - в полет.

 

Понякога ще ми напомняш

светлинка - от слънцето

бе лъч. Отронен.

Но не усетих -

бързо притъмня,

на мрака стана роб,

придворен.

Понякога ще ми напомняш

лунна нощ,

разляла топла,

нежна тишина.

И само някакви щурци

засвирваха романс.

Любовен.

 

И сигурно ще ми напомняш

две очи - бездънни,

ала искрени и топли,

които прашна буря

изличи, а пясъкът

във тях е пуснал

жилав корен.

 

И сигурно ще ми напомняш

две ръце, преплетени

в безкрайност с

мойто тяло.

Но ги отсякоха,

а и до днес кърви

топорът -

в адския ти огън.

...

Понякога...

Ще си ми

само спомен.


© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??