Понякога си толкова сама...

11 ago 2009, 22:59

Poesía » Otra

971 0 3

Не скланяй уморената глава,

не свеждай тъжните клепачи,

изтъркай таз предателка-сълза

и горестно недей да плачеш!

Животът ти тъй бързо се изтече

във грижи за земята и за хляба

и аз дори не вярвам вече,

че някога била си млада.

Познала много мъки и несрети

и много малко щастие открила,

безценни днес са твоите съвети,

трогателна душевната ти сила.

От работа ръцете ти са груби,

косата е така печално сива,

но с времето ти нищо не изгуби

и си оставаш все така красива.

Ти беше толкова грижовна, бабо,

а днес понякога си толкова сама,

но запомни едничко нещо само -

че те обичат твойте внуци и деца!

В памет на моята баба...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mirella (Мирелла Стори)

2009-08-15T00:23:57+03:00

"...и си оставаш все така красива..."Всеки пази в душата си една неизмерима топлина и болка към скъпата си баба.Много затрогващ стих-много обич има в него,обич която всеки има някъде закътана.Хареса ми!
aLmA_mUeRtA (Ив)

2009-08-12T13:53:39+03:00

...!
Yuleto111 (Юлиана Асенова)

2009-08-11T23:10:30+03:00

...Хубаво посвещение!Поздравче!...