Понякога си толкова сама...
Не скланяй уморената глава,
не свеждай тъжните клепачи,
изтъркай таз предателка-сълза
и горестно недей да плачеш!
Животът ти тъй бързо се изтече
във грижи за земята и за хляба
и аз дори не вярвам вече,
че някога била си млада.
Познала много мъки и несрети
и много малко щастие открила,
безценни днес са твоите съвети,
трогателна душевната ти сила.
От работа ръцете ти са груби,
косата е така печално сива,
но с времето ти нищо не изгуби
и си оставаш все така красива.
Ти беше толкова грижовна, бабо,
а днес понякога си толкова сама,
но запомни едничко нещо само -
че те обичат твойте внуци и деца!
В памет на моята баба...
© Зорница Петровска All rights reserved.
