21 nov 2015, 19:21

Понякога съм

597 0 2

Понякога съм дъжд след суша плиснал,

понякога съм ясно слънце след дъжда.

Понякога съм лунен лъч над тебе блеснал,

във твоя сън оставил своята следа.

Понякога съм огъня в студените ти дни,

искрата топлина във мразовита нощ,

сълзата тъжна в твоите очи,

когато чакаш ме във спомена си още.

Понякога съм вятър щур и волен,

плиснал се във цъфналите рози.

Понякога съм миг неволен,

родил се в сянката на дъхави мимози.

Понякога съм песен недопята,

глътка неизпита руйно вино,

но някога ще стъпна здраво на земята,

пътя си до тебе да измина.

 

6.09.2015г.

Мими Янева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Mimi Ivanova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, че Ви хареса.Благодаря!
  • Благодаря Ви най- сърдечно,Лейди Фокс!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....