Понякога съм дъжд след суша плиснал,
понякога съм ясно слънце след дъжда.
Понякога съм лунен лъч над тебе блеснал,
във твоя сън оставил своята следа.
Понякога съм огъня в студените ти дни,
искрата топлина във мразовита нощ,
сълзата тъжна в твоите очи,
когато чакаш ме във спомена си още.
Понякога съм вятър щур и волен,
плиснал се във цъфналите рози.
Понякога съм миг неволен,
родил се в сянката на дъхави мимози.
Понякога съм песен недопята,
глътка неизпита руйно вино,
но някога ще стъпна здраво на земята,
пътя си до тебе да измина.
6.09.2015г.
Мими Янева
© Mimi Ivanova Всички права запазени