Vedrin (Ясен Ведрин)
212 762
2 oct 2013, 8:41

Понякога сънувам... 

  Poesía » De amor
1123 6 11

Понякога сънувам, че съм вятър
и дълго те рисувам сред степта,
нарочил своя порив необятен
за четка от треви и от листа.


Косите ти превръщам на пътеки,
в които ненадейно съм вървял.
Ефирни, и от слънчев лъч по-леки -
на чувствата изплетения шал...


В слуха ти свиря песен, дъх на скитник,
от върхове далечни уморен -
да те погали, без да те попита
дали за теб е нощ, или е ден.


И с топъл зов мечтите си да свие,
тъй както шепа дарове държи -
с една последна есенна стихия,
в която твоят лик да го кръжи,


преди да влезе в топлия ти шатър
с проскърцала в очакване врата...
Понякога сънувам, че съм вятър
и дълго те рисувам сред степта.


(Сбъдната вселена)

© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??