Vedrin (Ясен Ведрин)
212 762
2.10.2013 г., 8:41 ч.

Понякога сънувам... 

  Поезия » Любовна
1121 6 11

Понякога сънувам, че съм вятър
и дълго те рисувам сред степта,
нарочил своя порив необятен
за четка от треви и от листа.


Косите ти превръщам на пътеки,
в които ненадейно съм вървял.
Ефирни, и от слънчев лъч по-леки -
на чувствата изплетения шал...


В слуха ти свиря песен, дъх на скитник,
от върхове далечни уморен -
да те погали, без да те попита
дали за теб е нощ, или е ден.


И с топъл зов мечтите си да свие,
тъй както шепа дарове държи -
с една последна есенна стихия,
в която твоят лик да го кръжи,


преди да влезе в топлия ти шатър
с проскърцала в очакване врата...
Понякога сънувам, че съм вятър
и дълго те рисувам сред степта.


(Сбъдната вселена)

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??