Понякога така ми се мълчи
Понякога така ми се мълчи
======================
Мълчи ми се до малък водопад,
в прегръдката на няколко дървета,
далече от суетния парад,
сред който сме забравили, че светим.
Да легна върху сънена трева,
до някое щастливо буболече
и то, да ми разказва за това,
че само любовта живее вечно.
От цветето, което му е дом,
по пясъка в очите си да тръгна,
към мекото, закрилящо гнездо,
в което всичко остро се окръгля.
Да дишам, и когато ми горчи,
а въздухът да има цвят и памет...
Понякога така ми се мълчи
до твоето добро и топло рамо.
Цвета Иванова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цвета Иванова Todos los derechos reservados
