Понякога те искам...
Понякога те искам като вятър –
под дрехите ми дръзко да проникваш...
и странна лудост ме обзема някак
и безпокойство, че с това ще свикна...
Понякога те искам като вино –
по устните ми нежно да попиваш,
в екстаз омаен да те викам силно,
със силуета лунен да се сливаш...
Понякога те искам като слънце –
по кожата ми жега да разливаш
и с капчиците пот да се приплъзнеш
във струйка – в пазвата ми да се скриваш...
Понякога те искам като буря –
да ме връхлиташ яростно и хищно,
до болка да ме искаш... и до лудост...
да потънем двамата във нищото...
Пепи Петрова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Pepi Petrova Todos los derechos reservados
