Feb 5, 2020, 12:03 PM

Понякога те искам...

  Poetry » Love
1.4K 5 8

Понякога те искам като вятър – 

под дрехите ми дръзко да проникваш...

и странна лудост ме обзема някак 

и безпокойство, че с това ще свикна... 

 

Понякога те искам като вино – 

по устните ми нежно да попиваш, 

в екстаз омаен да те викам силно, 

със силуета лунен да се сливаш... 

 

Понякога те искам като слънце –  

по кожата ми жега да разливаш 

и с капчиците пот да се приплъзнеш 

във струйка – в пазвата ми да се скриваш...

 

Понякога те искам като буря – 

да ме връхлиташ яростно и хищно, 

до болка да ме искаш... и до лудост... 

да потънем двамата във нищото... 

 

Пепи Петрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Pepi Petrova All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре дошла на страничката ми, Анабел! Благодаря!
  • Много силно, Пепи! Поздравления!
  • Здравей, Ангелче! Радвам се, че стихчето ти е харесало!
  • Приятно ми е да ви видя тук, момичета! Благодаря ви, че не ме забравяте!
  • И ние те искаме, Пепи, много дълга отпуска си направи....Дано си сътворила през това време повече неща и сега да ни залееш с тях!....

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...