Имам си един комшия,
на поп фолка верен фен,
без да вдига олелия,
не минава нито ден.
Няма обед, няма вечер,
почва рано от зори,
да се чува надалече,
кас'тофона му гърми.
Знае цялата плеяда,
от изгряващи звезди,
от балкона се подава,
пее, свири и крещи.
Пее силно гръмогласно,
озвучава целия квартал,
чуващото се – ужасно,
цвили като кон преял.
Аз пък не издържам вече,
слизам в общата маза,
тихо, с джобното фенерче,
пак бушона да му отвъртя.
Чак тогаз настава мира,
може вече да се спи,
чак тогаз купона спира,
кас'тофона не гърми.
© Деян Димитров Todos los derechos reservados