Попитах вятъра, звездите и облаците,

и залеза всяка вечер питам...

Къде си, добре ли си, как живееш?

Попитах ги, но отговор не чакам…

Крила ми даде, за да мога да летя,

но без теб защо ми е да мога...

Надеждата замира бавно в мен

и само болката остава...

Таз болка – само хлад навява,

така ми е студено нощем...

Само сълзите ми по теб ме топлят,

сълзите ми горещи – пролети в самота...

Сега по вятъра ти пращам моето послание

и моята любов ти пращам...

От любовта ми ти нямаш нужда – знам.

Богат е вятърът със нея...