12.09.2018 г., 13:20

Попитах

527 0 0

Попитах вятъра, звездите и облаците,

и залеза всяка вечер питам...

Къде си, добре ли си, как живееш?

Попитах ги, но отговор не чакам…

Крила ми даде, за да мога да летя,

но без теб защо ми е да мога...

Надеждата замира бавно в мен

и само болката остава...

Таз болка – само хлад навява,

така ми е студено нощем...

Само сълзите ми по теб ме топлят,

сълзите ми горещи – пролети в самота...

Сега по вятъра ти пращам моето послание

и моята любов ти пращам...

От любовта ми ти нямаш нужда – знам.

Богат е вятърът със нея...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МД Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...