Попитай!...

17 abr 2020, 8:58

Poesía » De amor, Filosófica

573 2 3

Не ме мечтай! И даже не посмявай!

Преди ги гонех всички до една -

любовите, които на забравяне,

си тръгваха от мене. Ей така...

Понеже аз ги пожелавах. Силно.

Превърнах моята душа в гнездо.

Една уютна, стопляща люпилня -

от толкоз нераздадена любов...

Не ме поисквай! Няма да ме имаш!

И не, защото тъй съм невъзможен.

Във мен оставиха ужасни зими

и зарАзи от фалшиви обичи...

Не ме търсѝ! Така ще ме загубиш!

И после няма да се върна същия.

Попитай Дявол! Господ да се чуди -

душа, сърце ли съм?

Или кандило с кръста?...

Стихопат.

Danny Diester

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.