Попитай!...
Не ме мечтай! И даже не посмявай!
Преди ги гонех всички до една -
любовите, които на забравяне,
си тръгваха от мене. Ей така...
Понеже аз ги пожелавах. Силно.
Превърнах моята душа в гнездо.
Една уютна, стопляща люпилня -
от толкоз нераздадена любов...
Не ме поисквай! Няма да ме имаш!
И не, защото тъй съм невъзможен.
Във мен оставиха ужасни зими
и зарАзи от фалшиви обичи...
Не ме търсѝ! Така ще ме загубиш!
И после няма да се върна същия.
Попитай Дявол! Господ да се чуди -
душа, сърце ли съм?
Или кандило с кръста?...
Стихопат.
Danny Diester
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
