3 abr 2008, 21:04

Попитай Луната

  Poesía
1.3K 0 2
Когато звездите изгреят,
когато Луната е пълна,
когато ме търсиш, се вгледай във нея
и може при теб да се върна.

Когато навънка вятърът свири
и носи хартийки и шума,
когато си сам, ме повикай без думи
и може при теб да се върна.

Когато боли те сърцето отляво,
когато ти е студено.
Когато си стискал устни до бяло
и всичко във теб е строшено.

Тогава се вгледай отново в звездите,
тогава попитай Луната.
И тя ще ти каже, че седнала в мрака,
отвънка отдавна те чакам


http://youtube.com/watch?v=Uhdajt0C1sE

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....