Apr 3, 2008, 9:04 PM

Попитай Луната

  Poetry
1.3K 0 2
Когато звездите изгреят,
когато Луната е пълна,
когато ме търсиш, се вгледай във нея
и може при теб да се върна.

Когато навънка вятърът свири
и носи хартийки и шума,
когато си сам, ме повикай без думи
и може при теб да се върна.

Когато боли те сърцето отляво,
когато ти е студено.
Когато си стискал устни до бяло
и всичко във теб е строшено.

Тогава се вгледай отново в звездите,
тогава попитай Луната.
И тя ще ти каже, че седнала в мрака,
отвънка отдавна те чакам


http://youtube.com/watch?v=Uhdajt0C1sE

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...