Порцеланови кукли

Poesía » Otra

928 0 4

Топирани коси и много грим, фондьотени, пудри, талия слим...

Плътни устни от искрящи червила, порцеланови кукли уж със душа!

Пластовете фондьотен прикриват нещо, да

си изкуствен не е красиво, а изглежда смешно.

Вече няма естествени хора, гримовете станаха на всички нас опора!!!

Повечето порцеланки умствено са много тъпи, оправдава ги фактът, че дрехите им са скъпи.

В главите въртят им се Долче и Габана,

всички модни тенденции, друго просто няма!!!

Порцелановите хора днес са на мода, да си порцеланов ти носи изгода...

Грабвай фондьотена, грабвай четката

и довечера все някой ще ти плати сметката!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Viktoriq94 (Виктория Тодорова)

Благодаря,Марги! Самата истина е това,заради такива жени,целият ни женски род е опетнен за жалост..

2017-10-11T18:59:54+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Така е Вики! Поздравявам те!

2017-10-11T18:55:50+03:00
Viktoriq94 (Виктория Тодорова)

Точно така,Маргарита! Истинските жени сами си плащат сметките,и красотата им е естествена. В този стих се надсмивам на всички продажни жени,които го правят.

2017-10-11T17:29:36+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Хм! Не мисля! Не искам никой да ми плаща сметката! Защото ще трябва да платя много повече!

2017-10-11T17:15:50+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0