Поредна абитуриентска вечер
Моят клас се пръсна по света
като звездния първичен взрив!
Но след толкоз шèметни летà
ни събра отново миг щастлив!
По челата бръчки се четат,
кѝчури белеят тук и там,
но очите пак стру`ят, стру`ят,
а сърцата тържествуват с плам!
Класните - усмихната дъга,
грейнала след дъжд от доброта,
паството си водят към брега
в царствения храм на младостта!
Те копнееха - да ни върви
и извайваха ни със замах,
и все пàлета ще сме пред тях,
и ще свеждаме пред тях глави!...
Минало, ти пролетен венец,
пак открехваш своя лексикòн!
Всеки в теб се вижда младенèц,
хубав, умен, щур и малко гь...н!
Мили клас, молитвено любим,
съкровено в нас блещукаш ти!
Ти си нашият живец незрим,
който в себе си ни приюти!
И макар взрив нов на сутринта
да ни пръсна по света навред,
нека помним този миг-мечта
и за следващ си дадем обèт!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стоян Минев Todos los derechos reservados