3 jul 2011, 11:36

Поредна пета част

  Poesía
736 0 0

Пружините подскачат и се свиват,

стъкла обсипват тъмния паркет

и разни механнизми се разкриват

в безформена купчина жалка смет.

Заставам сред парчетата от време.

Оглеждам ги с омраза и със страх

изплашен от извършения грях.

Очите ти са пълни със тревога,

душата ти – безпомощна пирога -

лети върху вълната на скръбта.

Оплитат се пружините бездушни

във мислите ти бесни, непослушни

и твоите надежди съкровени

размесват се с парчета жълт метал;

не можеш да останеш още с мене,

да стоплиш с обич дългата ми нощ

и дните ми – болезнено студени -

да украсиш със празничен разкош.

Разбирам, че не мога да избягам

от вечния метежен кръговрат.

Стрелката упорито все ще бяга

по сивия, безличен циферблат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Белев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...