Пружините подскачат и се свиват,
стъкла обсипват тъмния паркет
и разни механнизми се разкриват
в безформена купчина жалка смет.
Заставам сред парчетата от време.
Оглеждам ги с омраза и със страх
изплашен от извършения грях.
Очите ти са пълни със тревога,
душата ти – безпомощна пирога -
лети върху вълната на скръбта.
Оплитат се пружините бездушни
във мислите ти бесни, непослушни ...