Поредна пета част
Пружините подскачат и се свиват,
стъкла обсипват тъмния паркет
и разни механнизми се разкриват
в безформена купчина жалка смет.
Заставам сред парчетата от време.
Оглеждам ги с омраза и със страх
изплашен от извършения грях.
Очите ти са пълни със тревога,
душата ти – безпомощна пирога -
лети върху вълната на скръбта.
Оплитат се пружините бездушни
във мислите ти бесни, непослушни
и твоите надежди съкровени
размесват се с парчета жълт метал;
не можеш да останеш още с мене,
да стоплиш с обич дългата ми нощ
и дните ми – болезнено студени -
да украсиш със празничен разкош.
Разбирам, че не мога да избягам
от вечния метежен кръговрат.
Стрелката упорито все ще бяга
по сивия, безличен циферблат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Белев Всички права запазени