3.07.2011 г., 11:36

Поредна пета част

734 0 0

Пружините подскачат и се свиват,

стъкла обсипват тъмния паркет

и разни механнизми се разкриват

в безформена купчина жалка смет.

Заставам сред парчетата от време.

Оглеждам ги с омраза и със страх

изплашен от извършения грях.

Очите ти са пълни със тревога,

душата ти – безпомощна пирога -

лети върху вълната на скръбта.

Оплитат се пружините бездушни

във мислите ти бесни, непослушни

и твоите надежди съкровени

размесват се с парчета жълт метал;

не можеш да останеш още с мене,

да стоплиш с обич дългата ми нощ

и дните ми – болезнено студени -

да украсиш със празничен разкош.

Разбирам, че не мога да избягам

от вечния метежен кръговрат.

Стрелката упорито все ще бяга

по сивия, безличен циферблат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Белев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...