Поредна спирка

Седеейки на ЖП гарата, следя

пристигащите влакове в нощта.
Гледам пътниците, слизащи

от тях: потни, изморени и някак натъжени.

Погледът ми спира се върху едно дете.

Гушнало е то любимото мече.

В очите ù се вижда:

болка и тъга,

любов и доброта,

изминали „игри”,

предстоящите войни.

С гордо вдигната глава върви,

макар и да не знае пътя си.

През много битки ще премине тя,

но все пак ще постигне своята мечта.

И със свойта вяра силна ще постигне

всичко онова, за което ТИ

би предал... и майка, и баща!

Ах, колко крехка и ранима ми изглежда тя,

а всъщност силна и непобедима по душа.