Поредна спирка
Седеейки на ЖП гарата, следя
пристигащите влакове в нощта.
Гледам пътниците, слизащи
от тях: потни, изморени и някак натъжени.
Погледът ми спира се върху едно дете.
Гушнало е то любимото мече.
В очите ù се вижда:
болка и тъга,
любов и доброта,
изминали „игри”,
предстоящите войни.
С гордо вдигната глава върви,
макар и да не знае пътя си.
През много битки ще премине тя,
но все пак ще постигне своята мечта.
И със свойта вяра силна ще постигне
всичко онова, за което ТИ
би предал... и майка, и баща!
Ах, колко крехка и ранима ми изглежда тя,
а всъщност силна и непобедима по душа.
© Иванина Янакиева Все права защищены