Jul 24, 2009, 10:25 AM

Поредна спирка

  Poetry » Other
912 0 0

Поредна спирка

 

 

Седеейки на ЖП гарата, следя

пристигащите влакове в нощта.
Гледам пътниците, слизащи

от тях: потни, изморени и някак натъжени.

Погледът ми спира се върху едно дете.

Гушнало е то любимото мече.

В очите ù се вижда:

болка и тъга,

любов и доброта,

изминали „игри”,

предстоящите войни.

С гордо вдигната глава върви,

макар и да не знае пътя си.

През много битки ще премине тя,

но все пак ще постигне своята мечта.

И със свойта вяра силна ще постигне

всичко онова, за което ТИ

би предал... и майка, и баща!

 

Ах, колко крехка и ранима ми изглежда тя,

а всъщност силна и непобедима по душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванина Янакиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...