Jul 24, 2009, 10:25 AM

Поредна спирка

  Poetry » Other
913 0 0

Поредна спирка

 

 

Седеейки на ЖП гарата, следя

пристигащите влакове в нощта.
Гледам пътниците, слизащи

от тях: потни, изморени и някак натъжени.

Погледът ми спира се върху едно дете.

Гушнало е то любимото мече.

В очите ù се вижда:

болка и тъга,

любов и доброта,

изминали „игри”,

предстоящите войни.

С гордо вдигната глава върви,

макар и да не знае пътя си.

През много битки ще премине тя,

но все пак ще постигне своята мечта.

И със свойта вяра силна ще постигне

всичко онова, за което ТИ

би предал... и майка, и баща!

 

Ах, колко крехка и ранима ми изглежда тя,

а всъщност силна и непобедима по душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванина Янакиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....