24.07.2009 г., 10:25

Поредна спирка

911 0 0

Поредна спирка

 

 

Седеейки на ЖП гарата, следя

пристигащите влакове в нощта.
Гледам пътниците, слизащи

от тях: потни, изморени и някак натъжени.

Погледът ми спира се върху едно дете.

Гушнало е то любимото мече.

В очите ù се вижда:

болка и тъга,

любов и доброта,

изминали „игри”,

предстоящите войни.

С гордо вдигната глава върви,

макар и да не знае пътя си.

През много битки ще премине тя,

но все пак ще постигне своята мечта.

И със свойта вяра силна ще постигне

всичко онова, за което ТИ

би предал... и майка, и баща!

 

Ах, колко крехка и ранима ми изглежда тя,

а всъщност силна и непобедима по душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванина Янакиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...