Кога се занижеха дългите зими

и сняг се натрупа в поля и комини,

се вглеждах в дълбоката бръчка на дядо,

притихнала в ъгъла близо до Шаро.

Щом пукнеше тайнствено пламък в баджата

и сенки раздвижат снаги по стената,

аз впервах очи във мъдреца отсреща,

в очакване пак на поредната среща.

-Ти знаеш ли Роса, че твоят прадядо,

тъй както пасял си голямото стадо,

излязла насреща му хала крилата,

та чак притъмнели от страх небесата?

И в лютата битка се хвърлили двама,

във битка неравна - човек срещу хала,

но ето... преди за надникне луната,

отсякъл човекът на злото главата.

Очите напрягам и в тъмното ето,

трикракото столче във ъгъла, дето

откакто се помня все празно си беше,

духът на прадядо на него седеше.

-А друг път, когато с воловете тежки

се връщали вкъщи през снежните преспи,

три вълка с оголени зъби свирепи

препречили пътя на жертвите клети.

За миг побеляла на дядо косата,

че помощ отгде ти...? Едничка камата

под пояса скрита дълбоко до кръста -

дочул я той как с нетърпение съска.

И пак на живот и на смърт в равнината

две сили със вкопчени нокти в гърлата

опръскали с кръв поледените преспи

и паднал вълкът от ръцете човешки.

Притихва на дядо гласът до баджата,

в ръката му тлее самотно лулата

и гледам как тихо духът на баща му,

потъвайки в мрака, ми маха през рамо....

*баджа - (диал.) зидано огнище в помещение