Поредна среща
Кога се занижеха дългите зими
и сняг се натрупа в поля и комини,
се вглеждах в дълбоката бръчка на дядо,
притихнала в ъгъла близо до Шаро.
Щом пукнеше тайнствено пламък в баджата
и сенки раздвижат снаги по стената,
аз впервах очи във мъдреца отсреща,
в очакване пак на поредната среща.
-Ти знаеш ли Роса, че твоят прадядо,
тъй както пасял си голямото стадо,
излязла насреща му хала крилата,
та чак притъмнели от страх небесата?
И в лютата битка се хвърлили двама,
във битка неравна - човек срещу хала,
но ето... преди за надникне луната,
отсякъл човекът на злото главата.
Очите напрягам и в тъмното ето,
трикракото столче във ъгъла, дето
откакто се помня все празно си беше,
духът на прадядо на него седеше.
-А друг път, когато с воловете тежки
се връщали вкъщи през снежните преспи,
три вълка с оголени зъби свирепи
препречили пътя на жертвите клети.
За миг побеляла на дядо косата,
че помощ отгде ти...? Едничка камата
под пояса скрита дълбоко до кръста -
дочул я той как с нетърпение съска.
И пак на живот и на смърт в равнината
две сили със вкопчени нокти в гърлата
опръскали с кръв поледените преспи
и паднал вълкът от ръцете човешки.
Притихва на дядо гласът до баджата,
в ръката му тлее самотно лулата
и гледам как тихо духът на баща му,
потъвайки в мрака, ми маха през рамо....
*баджа - (диал.) зидано огнище в помещение
© Росица Петрова All rights reserved.
!**
