1 dic 2010, 15:41

Поредната година

  Poesía » Otra
712 0 5

Изплъзна се поредната година,

със много радости и толкова сълзи. Не усетих колко бързо мина и пак доказах си, че времето лети...
Прегръщат ме копнежи и проблеми, приятели тешат ме между тях, аз тъжно мисля - "Станахме големи...", сълза отронвам, помня каква бях.
Безгрижно и усмихнато момиче, със детски вечно весели очи и можех всички много да обичам, а днес животът леко ми горчи!
Усмивката си пазя още, но вечер я изтривам със грима. И зачестяват тези дни и нощи, в които искам да се върна у дома.
Щастлива си оставам за пред хората и те не виждат колко ми тежи. Във себе си тая умората, oпора търся в миналите дни.
Желаят да съм здрава и обичана, аз най-сърдечно им благодаря и скромно днеска пожелавам си от минали години по-добра!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Момчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Докосна ме ... толкова познатото чувство ... не се предавай ... дерзай!
  • Харесва ми, продължавай...
  • Определено много харесах!
  • Поздрави!Много хубав стих!
  • Уви, често си даваме такава равносметка...
    Но все пак знаеш ли, кое е хубавото - че можеш да кажеш:
    "помня каква бях."
    Поздрави!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...