Поредната година
Изплъзна се поредната година,
със много радости и толкова сълзи. Не усетих колко бързо мина и пак доказах си, че времето лети...Прегръщат ме копнежи и проблеми, приятели тешат ме между тях, аз тъжно мисля - "Станахме големи...", сълза отронвам, помня каква бях.
Безгрижно и усмихнато момиче, със детски вечно весели очи и можех всички много да обичам, а днес животът леко ми горчи!
Усмивката си пазя още, но вечер я изтривам със грима. И зачестяват тези дни и нощи, в които искам да се върна у дома.
Щастлива си оставам за пред хората и те не виждат колко ми тежи. Във себе си тая умората, oпора търся в миналите дни.
Желаят да съм здрава и обичана, аз най-сърдечно им благодаря и скромно днеска пожелавам си от минали години по-добра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Момчева Всички права запазени
