Изплъзна се поредната година,
със много радости и толкова сълзи.
Не усетих колко бързо мина
и пак доказах си, че времето лети...
Прегръщат ме копнежи и проблеми,
приятели тешат ме между тях,
аз тъжно мисля - "Станахме големи...",
сълза отронвам, помня каква бях.
Безгрижно и усмихнато момиче,
със детски вечно весели очи
и можех всички много да обичам,
а днес животът леко ми горчи!
Усмивката си пазя още,
но вечер я изтривам със грима.
И зачестяват тези дни и нощи,
в които искам да се върна у дома.
Щастлива си оставам за пред хората
и те не виждат колко ми тежи.
Във себе си тая умората,
oпора търся в миналите дни.
Желаят да съм здрава и обичана,
аз най-сърдечно им благодаря
и скромно днеска пожелавам си
от минали години по-добра!