Dec 1, 2010, 3:41 PM

Поредната година

  Poetry » Other
711 0 5

Изплъзна се поредната година,

със много радости и толкова сълзи. Не усетих колко бързо мина и пак доказах си, че времето лети...
Прегръщат ме копнежи и проблеми, приятели тешат ме между тях, аз тъжно мисля - "Станахме големи...", сълза отронвам, помня каква бях.
Безгрижно и усмихнато момиче, със детски вечно весели очи и можех всички много да обичам, а днес животът леко ми горчи!
Усмивката си пазя още, но вечер я изтривам със грима. И зачестяват тези дни и нощи, в които искам да се върна у дома.
Щастлива си оставам за пред хората и те не виждат колко ми тежи. Във себе си тая умората, oпора търся в миналите дни.
Желаят да съм здрава и обичана, аз най-сърдечно им благодаря и скромно днеска пожелавам си от минали години по-добра!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Момчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Докосна ме ... толкова познатото чувство ... не се предавай ... дерзай!
  • Харесва ми, продължавай...
  • Определено много харесах!
  • Поздрави!Много хубав стих!
  • Уви, често си даваме такава равносметка...
    Но все пак знаеш ли, кое е хубавото - че можеш да кажеш:
    "помня каква бях."
    Поздрави!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...