Dec 1, 2010, 3:41 PM

Поредната година 

  Poetry » Other
574 0 5

Изплъзна се поредната година,

със много радости и толкова сълзи.
Не усетих колко бързо мина
и пак доказах си, че времето лети...

Прегръщат ме копнежи и проблеми,
приятели тешат ме между тях,
аз тъжно мисля - "Станахме големи...",
сълза отронвам, помня каква бях.

Безгрижно и усмихнато момиче,
със детски вечно весели очи
и можех всички много да обичам,
а днес животът леко ми горчи!

Усмивката си пазя още,
но вечер я изтривам със грима.
И зачестяват тези дни и нощи,
в които искам да се върна у дома.

Щастлива си оставам за пред хората
и те не виждат колко ми тежи.
Във себе си тая умората,
oпора търся в миналите дни.

Желаят да съм здрава и обичана,
аз най-сърдечно им благодаря
и скромно днеска пожелавам си
от минали години по-добра!

© Таня Момчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Докосна ме ... толкова познатото чувство ... не се предавай ... дерзай!
  • Харесва ми, продължавай...
  • Определено много харесах!
  • Поздрави!Много хубав стих!
  • Уви, често си даваме такава равносметка...
    Но все пак знаеш ли, кое е хубавото - че можеш да кажеш:
    "помня каква бях."
    Поздрави!
Random works
: ??:??