1 ago 2006, 12:14

Поредната неслучила се вечер

  Poesía
1.9K 0 22
Подигравателният кикот на шампанското
заглъхва във уюта на кристала
и догорялата сълза на свещите
застива там, където беше спряла.

Горчивата въздишка на вечерята
докосва разпиляната ми мисъл.
Напомня, че е време за постелята
и да будувам вече няма смисъл.

Добре, ще лягам, стига съм го чакала,
нелепо е така да се вълнувам.
Нали по стар семеен навик стъпките му
ще го прибират винаги в дома ни.

Постелята поглежда ме очакващо,
примамва ме  в прегръдката си топла.
Прозяваща умора в лампата
и натежалите клепачи хлопват.

Дочувам дрезгавия шум в ключалката,
познатото "на пръсти" влизане
и някакъв предмет издайнически
пресякъл пътя му с намигане.

А после шумоленето на дрехите
и вмъкването плахо под завивката.
Целувка "Лека нощ" подсказва ми
виновна благодарност, че ме има.

В спокойното му равномерно дишане
отдъхвам облекчено и заспивам.
Поредната неслучила се вечер
погледна с укор и отмина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....