Поредната неслучила се вечер
заглъхва във уюта на кристала
и догорялата сълза на свещите
застива там, където беше спряла.
Горчивата въздишка на вечерята
докосва разпиляната ми мисъл.
Напомня, че е време за постелята
и да будувам вече няма смисъл.
Добре, ще лягам, стига съм го чакала,
нелепо е така да се вълнувам.
Нали по стар семеен навик стъпките му
ще го прибират винаги в дома ни.
Постелята поглежда ме очакващо,
примамва ме в прегръдката си топла.
Прозяваща умора в лампата
и натежалите клепачи хлопват.
Дочувам дрезгавия шум в ключалката,
познатото "на пръсти" влизане
и някакъв предмет издайнически
пресякъл пътя му с намигане.
А после шумоленето на дрехите
и вмъкването плахо под завивката.
Целувка "Лека нощ" подсказва ми
виновна благодарност, че ме има.
В спокойното му равномерно дишане
отдъхвам облекчено и заспивам.
Поредната неслучила се вечер
погледна с укор и отмина.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Румяна Димитрова Todos los derechos reservados
