1 ago 2006, 12:14

Поредната неслучила се вечер

  Poesía
1.9K 0 22
Подигравателният кикот на шампанското
заглъхва във уюта на кристала
и догорялата сълза на свещите
застива там, където беше спряла.

Горчивата въздишка на вечерята
докосва разпиляната ми мисъл.
Напомня, че е време за постелята
и да будувам вече няма смисъл.

Добре, ще лягам, стига съм го чакала,
нелепо е така да се вълнувам.
Нали по стар семеен навик стъпките му
ще го прибират винаги в дома ни.

Постелята поглежда ме очакващо,
примамва ме  в прегръдката си топла.
Прозяваща умора в лампата
и натежалите клепачи хлопват.

Дочувам дрезгавия шум в ключалката,
познатото "на пръсти" влизане
и някакъв предмет издайнически
пресякъл пътя му с намигане.

А после шумоленето на дрехите
и вмъкването плахо под завивката.
Целувка "Лека нощ" подсказва ми
виновна благодарност, че ме има.

В спокойното му равномерно дишане
отдъхвам облекчено и заспивам.
Поредната неслучила се вечер
погледна с укор и отмина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...