1.08.2006 г., 12:14

Поредната неслучила се вечер

1.9K 0 22
Подигравателният кикот на шампанското
заглъхва във уюта на кристала
и догорялата сълза на свещите
застива там, където беше спряла.

Горчивата въздишка на вечерята
докосва разпиляната ми мисъл.
Напомня, че е време за постелята
и да будувам вече няма смисъл.

Добре, ще лягам, стига съм го чакала,
нелепо е така да се вълнувам.
Нали по стар семеен навик стъпките му
ще го прибират винаги в дома ни.

Постелята поглежда ме очакващо,
примамва ме  в прегръдката си топла.
Прозяваща умора в лампата
и натежалите клепачи хлопват.

Дочувам дрезгавия шум в ключалката,
познатото "на пръсти" влизане
и някакъв предмет издайнически
пресякъл пътя му с намигане.

А после шумоленето на дрехите
и вмъкването плахо под завивката.
Целувка "Лека нощ" подсказва ми
виновна благодарност, че ме има.

В спокойното му равномерно дишане
отдъхвам облекчено и заспивам.
Поредната неслучила се вечер
погледна с укор и отмина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...