8 may 2022, 11:17

Поредният ден 

  Poesía » Civil, Otra
347 0 8

Приседнал денят до прозореца,

отвътре се грее на слънце,

загледан в голите клони,

уморено подпрял се на лакът,

натежал от безумствата земни.

 

брои миговете човешки

и в триста графи ги реди,

цвят основен, нюанси...

А графите не стигат:

набъбва -Толстоева книга,

 

същинска пъстроцветна дъга!

Само една стои в самота:

тайни, болки, разбити сърца,

последната спирка от вечността -

невъзвращенката черна графа.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??